Постинг
01.06.2010 17:28 -
Джон Кехоу накара 1000 баламурници да се изръсят с по една минимална месечна заплата, за да бъдат подценени.
За всички мои приятели, които така оживено ме питаха за г-н Дж. Кехоу. Подчертавам, че не е моя статията. Приятно четене и размисли.
Както е известно, България преживява всички детски болести на Запада с половин век по-късно. Така доживяхме да видим и гуруто на оптимизма на западния свят – Джон Кехоу, чиято книга „Подсъзнанието може всичко” клекна и на книжния пазар у нас. Богати софиянци се бръкнаха в джоба за билети от 220, 230 и 350 лева за ВИП-места, за да видят на живо автора на „вълшебната” книга.
В рекламата за събитието изрично се подчертаваше жеста на лектора, че ни учи „по-евтино”, отколкото върши това в други страни в света. Там изтръсквал балъците с 500 долара. За потрес на светските наблюдатели в залата на НДК бяха забелязани да си водят записки като прилежни ученици собственици на хотелски и ресторантьорски вериги като „Хепи”, дизайнерката на бижута „Сваровски” Валя Брадшоу от Брюксел, ВИП-красавици като обявената за най-секси бг-водеща за 2010-а Симона Първанова, гаджето на Доган Алтен Алиева и други родни знаменитости.
„Обществена тайна” е, че българите са отчаян народ, който в продължение на дълги години търсеше спасение във врачки и баячки. Сега попадна на интелигентен манипулатор, надарен с тренирано дар-слово и чувство за хумор. „Кехоу е търговец на надежди, който умее с часове да ти разказва нещата от живота по начин, с който можеш да ги обсъждаш и със съседката, но съседката не може да ти обещае, че след този разговор ще ти е по-добре! Именно това умее той – внушава ти, че нещо ще се промени. Това щеше да бъде твърде благородно, ако не беше скъпо платено!”, пише участничка в семинара в
коментари по темата.
Кехоу дойде да ни продаде елементарно езотерично познание на равнището на „първи клас” за посветените. Теориите му, че има разлика между ум и разум се учат у нас по психология в 9-ти клас; че вселената е „разумна” знае всеки физик от миналия век насам; а че Земята се върти, е научно доказан факт от Коперниково време. Друго си е обаче да дойде и да ти го каже един артист в бяла риза, ръкомахащ на черен фон в зала номер 3 на НДК. Заобиколен с две видеостени, визиращи в едър план жестовете му, Кехоу разиграваше заучени похвати от практиката си на лектор като изкусен актьор.
Проповедникът на щастие, със съответните артистични интонации, разказа обикновени случки от живота, гарнирани с хумор. Но и това бе безсилно да спаси от скуката по-будните присъстващи в залата. Вероятно единственото, което ги задържаше там до почивките, бе или чувството им за дисциплина, или хвърлените на халос пари. Нещо нормално за байганьовския ни манталитет:
„Пени се не пени, ке се яде- паре сме давали!”
А то не само се пенеше, ами и завираше. Кехоу почти не понасяше въпроси от публиката, а на някои от тях отговаряше неприкрито раздразнително и общовато. Примерно на въпроса: ”Пишете в книгите си, че можете да разговаряте с животните – как го правите?”, Кехоу отговори, че теоретично човек можел да разговаря с всичко живо – дори с камъка. Но не обясни как би постъпил, ако срещу него наистина стои разярена пантера – по какъв начин положителното му мислене би повлияло на звяра да не го кльопне за закуска? По същия начин „писателят” на книги за позитивизма ни натика под носа старата истина за причината и следствието, учена от всяко дете в час по физика, но не можа да обясни собствения си пример. Примерно защо, ако ни блъсне кола отзад, докато съвсем правилно си чакаме на червен светофар, причината е в нас?! След куп разяснения, затрупващи първоначалния казус, взе да ни обяснява, че ние сами привличаме лошото с „лошите” си мисли, но не каза как точно трябва да се почувстваме в момента на удара, за да останем „вътрешно” щастливи.
В една от почивките дама от семинара сполучливо се пошегува, че „лудите също са щастливи”. Самият Кехоу даде подобен пример как в Индия забелязал колко щастлив изглеждал в бедността си бездомник, който имал само едно килимче под небето, което разстилал вечер и не изглеждало по никакъв начин да е недоволен от живота си. Тук лекторът с реторична патетика каза, че сигурно в залата няма човек, който да няма къде да живее, а вероятно мнозина разполагат дори със собствена спалня; че сигурно в залата няма човек без тоалетна с казанче в дома си; а може би и много от присъстващите имат дори коли…”Е, какво искате повече?! Вие сте щастливи хора!”, заключи Кехоу с тържествуващ тон на премиер по време на парламентарен контрол. Дори успя да накара присъстващите да се почувстват леко виновни за „щастието” си.
Кехоу предписва правила за пропъждането на негативните мисли още с появата им. Като срещу досадни мухи-заразоносителки – цап, с бухалката в междувеждието! Лошите очаквания, проникнали в мислите ни чрез разума, трябвало моментално да се заменят със светли, или дори глуповати мисли. Терапия можело да се провежда и с писане. Без претенции какво пишем. Каквото ни дойде на ума. Да пишем до полуда, докато напълно забравим проблема си. Метод, който бил близък до медитацията. А между впрочем, това е стар метод на Фройд, още от 30-те години на миналия век. Кехоу зададе работно упражнение всички да пишат прилежно „невчесаните” си мисли в продължение на двайсетина минути, в което време лекторът очевидно имаше нужда от почивка.
След упражнението запита присъстващите иска ли някой да сподели как се е почувствал след писането. Повечето от отишлите до микрофоните оставиха с изказванията си съмнителното впечатление за подставени лица, защото изкараха 20-те минути над листа най-пълноценните в живота си, като не забравяха да споменат и по нещо за великите книги на мислителя Кехоу. Една дори го изкара свой „баща”. Макар да изглежда като проповедник, Кехоу нямал фанатични религиозни пристрастия и разреши всеки да се моли на когото и както си поиска.
Най-добрата молитва била благодарността.
Двамата с жена му не сядали на масата, без да благодарят с молитва. „Нито един Божи ден!!!” Като споменахме за жена му, Кехоу пропусна сред безбройните си разкази нещо твърде пикантно. Той изпя на аудиторията песничка, хрумнала му в радостен момент от единението с природата по време на негово пътуване в Нова Зеландия. С дама! Двамата прекарали там една седмица в пълно съзерцание.
На това място от семинара репортерът на „ШОУ” се почувства изкушен да запита за повече подробности около „съзерцанието” и имало ли е „обмен на енергии” между гуруто и въпросната негова сподвижница, която не бе представена да е съпругата му. Но въпроси не се допускаха. Вместо отговор Кехоу изпя песничката, породена от природната мистерия. Слушателите й чуха безконечно повтаряне на рефрена:„О, свят! О, свят, О, свят!”, гарниран с няколко нескопосани стиха. Преводачката Мариана Хил лоялно се опита да поизглади текста на песничката, като уточни, че „свят” трябвало да се възприема като „свещен”, но дори тази поправка не успя да промени впечатлението за някакво песенно малоумие, претендиращо за мантра /думи-заклинание – б.а./. За съжаление, доста неубедителна и като текст и като мелодия. Въпреки това публиката аплодира изпълнението.
Как няма да ръкопляска, след като всеки един от тълпата се беше изръсил с по една минимална работна заплата, за да бъде подценен до видиотеност.
Еми МАРИЯНСКА / Blitz.bg/
……………………………………………..
Досие
Джон Кехоу е канадец, автор на множество книги за позитивното мислене. През 1978 г. разработва програма за невероятната сила на мисълта и как да я насочим в наша полза. Създадено като методика, учението му представлява стратегия как да променим личния си живот, работа и общество чрез насочването на позитивни мисли в тази посока
Както е известно, България преживява всички детски болести на Запада с половин век по-късно. Така доживяхме да видим и гуруто на оптимизма на западния свят – Джон Кехоу, чиято книга „Подсъзнанието може всичко” клекна и на книжния пазар у нас. Богати софиянци се бръкнаха в джоба за билети от 220, 230 и 350 лева за ВИП-места, за да видят на живо автора на „вълшебната” книга.
В рекламата за събитието изрично се подчертаваше жеста на лектора, че ни учи „по-евтино”, отколкото върши това в други страни в света. Там изтръсквал балъците с 500 долара. За потрес на светските наблюдатели в залата на НДК бяха забелязани да си водят записки като прилежни ученици собственици на хотелски и ресторантьорски вериги като „Хепи”, дизайнерката на бижута „Сваровски” Валя Брадшоу от Брюксел, ВИП-красавици като обявената за най-секси бг-водеща за 2010-а Симона Първанова, гаджето на Доган Алтен Алиева и други родни знаменитости.
„Обществена тайна” е, че българите са отчаян народ, който в продължение на дълги години търсеше спасение във врачки и баячки. Сега попадна на интелигентен манипулатор, надарен с тренирано дар-слово и чувство за хумор. „Кехоу е търговец на надежди, който умее с часове да ти разказва нещата от живота по начин, с който можеш да ги обсъждаш и със съседката, но съседката не може да ти обещае, че след този разговор ще ти е по-добре! Именно това умее той – внушава ти, че нещо ще се промени. Това щеше да бъде твърде благородно, ако не беше скъпо платено!”, пише участничка в семинара в
коментари по темата.
Кехоу дойде да ни продаде елементарно езотерично познание на равнището на „първи клас” за посветените. Теориите му, че има разлика между ум и разум се учат у нас по психология в 9-ти клас; че вселената е „разумна” знае всеки физик от миналия век насам; а че Земята се върти, е научно доказан факт от Коперниково време. Друго си е обаче да дойде и да ти го каже един артист в бяла риза, ръкомахащ на черен фон в зала номер 3 на НДК. Заобиколен с две видеостени, визиращи в едър план жестовете му, Кехоу разиграваше заучени похвати от практиката си на лектор като изкусен актьор.
Проповедникът на щастие, със съответните артистични интонации, разказа обикновени случки от живота, гарнирани с хумор. Но и това бе безсилно да спаси от скуката по-будните присъстващи в залата. Вероятно единственото, което ги задържаше там до почивките, бе или чувството им за дисциплина, или хвърлените на халос пари. Нещо нормално за байганьовския ни манталитет:
„Пени се не пени, ке се яде- паре сме давали!”
А то не само се пенеше, ами и завираше. Кехоу почти не понасяше въпроси от публиката, а на някои от тях отговаряше неприкрито раздразнително и общовато. Примерно на въпроса: ”Пишете в книгите си, че можете да разговаряте с животните – как го правите?”, Кехоу отговори, че теоретично човек можел да разговаря с всичко живо – дори с камъка. Но не обясни как би постъпил, ако срещу него наистина стои разярена пантера – по какъв начин положителното му мислене би повлияло на звяра да не го кльопне за закуска? По същия начин „писателят” на книги за позитивизма ни натика под носа старата истина за причината и следствието, учена от всяко дете в час по физика, но не можа да обясни собствения си пример. Примерно защо, ако ни блъсне кола отзад, докато съвсем правилно си чакаме на червен светофар, причината е в нас?! След куп разяснения, затрупващи първоначалния казус, взе да ни обяснява, че ние сами привличаме лошото с „лошите” си мисли, но не каза как точно трябва да се почувстваме в момента на удара, за да останем „вътрешно” щастливи.
В една от почивките дама от семинара сполучливо се пошегува, че „лудите също са щастливи”. Самият Кехоу даде подобен пример как в Индия забелязал колко щастлив изглеждал в бедността си бездомник, който имал само едно килимче под небето, което разстилал вечер и не изглеждало по никакъв начин да е недоволен от живота си. Тук лекторът с реторична патетика каза, че сигурно в залата няма човек, който да няма къде да живее, а вероятно мнозина разполагат дори със собствена спалня; че сигурно в залата няма човек без тоалетна с казанче в дома си; а може би и много от присъстващите имат дори коли…”Е, какво искате повече?! Вие сте щастливи хора!”, заключи Кехоу с тържествуващ тон на премиер по време на парламентарен контрол. Дори успя да накара присъстващите да се почувстват леко виновни за „щастието” си.
Кехоу предписва правила за пропъждането на негативните мисли още с появата им. Като срещу досадни мухи-заразоносителки – цап, с бухалката в междувеждието! Лошите очаквания, проникнали в мислите ни чрез разума, трябвало моментално да се заменят със светли, или дори глуповати мисли. Терапия можело да се провежда и с писане. Без претенции какво пишем. Каквото ни дойде на ума. Да пишем до полуда, докато напълно забравим проблема си. Метод, който бил близък до медитацията. А между впрочем, това е стар метод на Фройд, още от 30-те години на миналия век. Кехоу зададе работно упражнение всички да пишат прилежно „невчесаните” си мисли в продължение на двайсетина минути, в което време лекторът очевидно имаше нужда от почивка.
След упражнението запита присъстващите иска ли някой да сподели как се е почувствал след писането. Повечето от отишлите до микрофоните оставиха с изказванията си съмнителното впечатление за подставени лица, защото изкараха 20-те минути над листа най-пълноценните в живота си, като не забравяха да споменат и по нещо за великите книги на мислителя Кехоу. Една дори го изкара свой „баща”. Макар да изглежда като проповедник, Кехоу нямал фанатични религиозни пристрастия и разреши всеки да се моли на когото и както си поиска.
Най-добрата молитва била благодарността.
Двамата с жена му не сядали на масата, без да благодарят с молитва. „Нито един Божи ден!!!” Като споменахме за жена му, Кехоу пропусна сред безбройните си разкази нещо твърде пикантно. Той изпя на аудиторията песничка, хрумнала му в радостен момент от единението с природата по време на негово пътуване в Нова Зеландия. С дама! Двамата прекарали там една седмица в пълно съзерцание.
На това място от семинара репортерът на „ШОУ” се почувства изкушен да запита за повече подробности около „съзерцанието” и имало ли е „обмен на енергии” между гуруто и въпросната негова сподвижница, която не бе представена да е съпругата му. Но въпроси не се допускаха. Вместо отговор Кехоу изпя песничката, породена от природната мистерия. Слушателите й чуха безконечно повтаряне на рефрена:„О, свят! О, свят, О, свят!”, гарниран с няколко нескопосани стиха. Преводачката Мариана Хил лоялно се опита да поизглади текста на песничката, като уточни, че „свят” трябвало да се възприема като „свещен”, но дори тази поправка не успя да промени впечатлението за някакво песенно малоумие, претендиращо за мантра /думи-заклинание – б.а./. За съжаление, доста неубедителна и като текст и като мелодия. Въпреки това публиката аплодира изпълнението.
Как няма да ръкопляска, след като всеки един от тълпата се беше изръсил с по една минимална работна заплата, за да бъде подценен до видиотеност.
Еми МАРИЯНСКА / Blitz.bg/
……………………………………………..
Досие
Джон Кехоу е канадец, автор на множество книги за позитивното мислене. През 1978 г. разработва програма за невероятната сила на мисълта и как да я насочим в наша полза. Създадено като методика, учението му представлява стратегия как да променим личния си живот, работа и общество чрез насочването на позитивни мисли в тази посока
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
