Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2010 17:35 - Същност и дефиниране на агресията
Автор: univan Категория: Други   
Прочетен: 5243 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.06.2010 17:42


Най-широко сподляното определение за агресия принадлежи на Барон и се състои от три ключови елемента: агресия е всяка форма на поведение, насочено към целта да се навреди или нарани друго живо същество, което мотивирано да избегне такова отношение. По този начин автора подчертава  твърдението си за нобходимоста да де се търси поведението, а не отрицателни чувства, като гняв, ярост или желание да се навреди на другия. Отрицателните нагласи (расови, етнически предрасъдаци и др.) също не са задължително условие за проява на агресивно поведение. Другите елементи за дефиниране на агресията по Барон са намерението, като предизвиква множество дискусии, поради невъзможността да бъде директно наблюдавано и доказано, и вредата на жертвата като жив организъм.

В труда на американските психолози Барон и Ричардсон, оценен като значително достижение в изучаването на агресията се акцентира на новостите в откритията на учените, както и на социалните детерминанти, определящи агресивното поведение. Принос са предложените възможности за установяване на контрол над агресивното поведение както, и разбирането за агресивно поведение като не абсолютно ирационално и стихийно действие.

Синтензиран израз за дефиниране на агресията предлага Хекхаузен, който приема, че агресията е множество разнообразни действия, които нарушават физическата или психическата цялост на друг човек или на друга група хора, нанасят материална вреда, препятстват осъществяването на неговите намерения, противопоставят се на неговите интереси, или водят до  неговото унищожаване. Такъв тип социален оттенък не принуждава да отнасяме към една и съща категория толкова различни действия, а по скоро тези които се отнасят кам нанасяне на вреда или намерение за увреждане, за да се постигнат различни цели.

Психолозите определят агресивността при децата като постоянен, повтарящ се модел на поведение. Резултат от него е болка или психично разстройство у хората, към които е насочено.

И. Пеев предлага интерпретация за агресията като израз на слабост, която компенсира дефицити – нерешени проблеми, комплекси, прикритие на страха. Тя се стреми да компенсира любовта, както и стремежа на личността да си извоюва авторитет пред другите от социалната среда.

Агресивността може да се изрази в последователни или непоследователни форми. Последователността разкрива агресивноста като генерализирано и устойчиво във времето поведение. Ситуациите, които могат да предизвикат агресия, могат да бъдат различни – сблъсък в класната стая, желание да се притежавададена вещ и др. Общото, че детето реагира с един и същи тип поведение – физическа разпра, която във времето може да се допълни с други форми: вербална агрсия, изнасилвания, грабежи...

Агресивноста се разглежда в контекста на различни отношения, които обособяват различни учасници – нараняващ, нараняван, свидтел...

Като интерперсонален акт агресивноста придобива различен смисъл за нараняващия и наранения. Оценяването на агресията от позициите на наранявания и нараняващия е различно и се прживява различно.

Обикновно нараненият и нараняващия оценяват насилствено събитие различно по няколко измерeния:

 

Ш      Ценностно – причинената вреда е много по-дълбока за наранения, отколкото за нараняващия, ценността на отнетото притежание е много по-голяма за ограбения, отколкото за ограбващия...;

Ш      Последиците от нараняването се преживяват като много по-продължителни от наранения, отколкото от нараняващия;

Ш      Тежестта на нараняването - нанесената обида, оскърблението, засегната чест, се преживяват много по-дълбоко от наранения, отколкото от нараняващия.

Нараняващите не са склонни дапомат изцяло отправените обвинения и вина и с оплакват, че към тях са се отнесли несправедливо. Много често споделят, че са били провокирани от наранените.

Децата, които са се приобщили към тормоза и насилието, страдат от различни проблми. Децата насилници са:

  • С проблеми в училището – не харесват училището, имат ограничено рабиран за правилата, които регулират отношенията в училище;
  • С ниски академични постижения;
  • Несигурни в училище;
  • С проблем с алкохол и  наркотици;
  • Непопулярни и нехаресвани (но не винаги съзнават това);
  • С ограничена социална комптентност;
  • Неемпатийни;
  • Депрсивни;
  • Импулсивни. Не изпитват страх от сблъсъци;
  • С положителна нагласа към издевателствата и грубото незачитане на  беззащитните деца –склонност към разрушаване на чуждата индентичност и демонстриране на превъзходство над жертвата;
  • С вярвания, че насилието е способ за решаване на проблемни ситуации, за получаване на желаните неща, че осигурява успех и добри резултати;
  • С проблеми в емоционалното привързване;
  • Преживели са насилие в ранното детство; лишени са от родителски грижи; родителите са толерантни към агресивността или със склоност към използване на силови дисциплиниращи средства;
  • Приемат модели на агресивно поведение, възпроизвеждащо това на авторитетни фигури;
  • Склонни към приписване на много повече враждебни намерения на другите;

Децата жертви могат да бъдат пасивни, покорни, но и агресивни и провокативни. И при двата типа жертви се открива бзпомощност и загуба на самоуважение. Обикновено те са неприети, отхвърлени и с нисък статус сред връстниците си. Ситуацията в която се намират може да ги подтикне към напускане на училище.

 Децата жертви са:  

·         С прживявания издаващи несигурност;

·         С ниска социално-икономическа принадлежност; с ограбени семейни отношения. Могат да имат свръхпротективни майки или бащи;

·         С ниска самооценка;

·         Бедни социални способности; ненастоятелни; с ограничени способности да решават проблеми;

·         Статус на жртва, които е устойчив във времето;

·         Малко приятели, които могат да им окажат социална подкрепа;

·         Тревожни (може да е следствие от насилието)

·         Депресивни – изпитващи враждебност породена от потиснатия гняв и преживяна несправедливост;

·         Самотни;

·         Не са склонни към отмъщение и обсъждане на проблемите си;

·         Изпитват трудности със справянето с конфронтациите.

Децата, които едновременно са насилници и жертви са с огранично социално функцоиниране и с проблми в отншнивта с връстниците. Те са много повече малтретирани и социалните връзки, които могат да осигурят подкрепа, са  силно ограничени:

  Деца, които са насилници и жертви са:

  • С поведенчески проблеми; проблеми в самоконтрола; импулсивни;
  • С много бедни социални отношения; силно нехаресвани и отхвърлени от връснисите;
  • Бедни способности за справяне с проблми; постъпват изцяло в свой интерес;
  • С ниски академични постижения;
  • Склонни към повече враждебност; по- раздразнителни и по- избухливи;
  • С интернални проблми – ниска самооценка, трвожни, самотни, депрсивни, с нвротични и психотични прояви, с ограничена регулация на гнева;
  • Много по – склонни да използват агресивни действия за защита;

Трудностите, които съпътстват тези деца, обикновно с запазват и в зрелостта.

Агресивното поведвние може да преследва различни цели. Зад   желанието да се причини вреда може да се открие стремеж да се влияе на ситуацията, да се  властва над другите, да се изрази протест срещу несправедливостта, наложените задължения, да се предизвика одобрение и подчинение, да се снеме социална отдалеченост, да се изгради желана идентичност или да се увеличи собствената ценност. Понякога тези жлания могат да бъдат много по-силни, отколкото желанието да с причини верда. Обобщено целите, които може да се крият зад проявите на агресия са:

·         Агресия за власт и сила

Използва се за поддържане и усилване на властта, за доминиране над връсниците. Оснояна цел е установяване на доминираща позиция.

·         Агресия за управление на впечатленията

Детето не е безразлично към това какво мислят другите за него. Засилената загриженост за собствената репутация може да довде до агресивност.

·         Агресия за набавяне на притежания

·         Агресия за защита на притжания

·         Агресия за удоволствие от причинената вреда

Детото може да използва агресия, за да се с някаква вещ, която събудила интереса му, да отвърн на обидата, да спчели играта...

·         Агрсия за защита на  смоуважението

 

Видове агрсия

Съществува мнообразие от изслдователски опредлния на видовте агресия. Хр. Попов предлага разграничение на агресията като поведение, намерение, увреда или нараняване. Разнообразните прояви на човешката агресивност като социално поведение могат да бъдат систматизирани по различен начин. Една от схемите разграничава агресивното поведение по следните критерии:

-          според начина на поведение – физическа и вербална (активна и пасивна: пряка и непряка)

-          според целта, към която е насочена – враждебна и инструментална

-          в зависимост от резултатите – реактивна и проактивна

 

Физическа: изразява се с различни действия – удряне, блъскане, ритане, хапане, спъване, плюене, драскане, скубане, затваряне в стая, чупене, повреждане, вземане на притежания;

Вербална:  иразява се в: обиди, дразнене, подиграване, осмиване, поставяне на прякори, крясъци, отправяне на заплахи:

Емпирични изследвания откриват, че:

-          В ранното детство физическата агресия  е обща за момчетата и момичетата и основн способ за набавяне на нобходимите обекти;

-          Може да е устойчива във врмето;

-          Момчетата демонстрират повече физическа агресия при взаимодейе с връстниците – момчета, докато момичетата – повече вербална агресия при взаимодействие с връстниците – момичета.

Това различие обаче е свързано с различните Аз-схеми, полови стереотипи, разбирания... До появата на тези различия в развитието на половата  идентичност основна форма на агресията си остава физическата.

Инструментална: Тя преследва цели, които не съвпадат с целта да се навреди  физически или душевно на другия. Причинените наранявания не са самоцелни. Осигурява на детето определено възнаграждение или приемущество, което не е свързано задължително с дискомфорта на жертвата. Инструменталната агресия е предварително планирана, обмислена и не е придружавана от емоции.

Враждебна: Характеризира се със самоцелно нараняване. Желанието да се причини болка е придружено от гняв и носи белезите на спонтанност, импулсивност, необмисленост. Насочена е кам причиняване на болка без намерението да се получи някаква изгода.

Съществуват няколко белега, които разграничават враждебната от инструменталната агресия:

-          Враждебните агресивни действия са насочвани от ограничаването на фустрациите, породени от причинените наранявания, а инструменталната - от постигането на някаква значима цел – самоутвърждаване, получаване на облага;

-          Враждебните агресивни действия са придружени от гневни изблици, а инструменталната от хладнокръвие, липса на емоционални изблици;

-          Враждебните агресивни действия не са планирани а са спонтанни, докато при инструменталната са планирани;

-          С възрастта - във времето на доучилищната и началната училищна възраст инструменталната агресия намалява, а враждебната се увеличава.

Реактивна: Тя отговор на фрустрациите, раздразнението и заплахите. Това е защитна реакция срещу надвисналата опасност и придужавана от видимо изразн гняв; протича като незабавен отговор, без оценяване на ситуацията. Реактивната агресия се разглежда чрез необмислеността и наличието на горщи емоционални преживявания, докато проактивната- чрез наличие на обмисленост и студени преживявяния.

Проактивна: Тя е обмислена, свързана с високи равнища на когнитивно развитие и е рзултат от механизмите на социално научаване, а не на фрустрации. Тази агрсия често изглжда като добре обмислена и целенасочена. Тя не е тласкана от гнева, а от очакванто за благоприятен резултат.

-          Реактивната и проактивната агресия са свързани с бъдещи проблеми. Рактивната с – отхвърляне, отдръпване и виктимизиране, а проактивната с – дефицити в социалната кмпетентност. И двата вида агресии създават предпоставки за трудности в адаптирането.

-          Децата, определяни като проактивно и реактивно агресивни, са с различен социален статус и различни социални способности.

-          Проактивно  агресивните деца са популярни с позитивна Аз- концепция, с добри училищни постижения и с лидерски позиции, докато реактивно агресивните деца не са толкова популярни и предпочитани.

 

Фактори за развитие на агресивното повдение при децата.

Насилието и агресията при децата са следствие от влиание на различни фактори. Те могат да бъдат директни и индиректни. Факторите, засилващи риска, притежават различна сила, която се определя от:

ь      Възрастта

ь      Типа агресивно поведение

ь      Взаимното им съчетание

Количеството рискови фактори е от съществено заначение за развитието на агресивно поведение. Обидиняването на поевче рискови фактори засилва значително риска от появата на агресивно поведение. Могат да се обособят две групи фактори, които влиаят върху развитието на агресията:

-          Индивидуални (личностни) – към тях се отнасят:

·         Наследствени предразположения

·         Потребности

·         Темперамент

·         Импулсивност

·         Аз-концепция

·         Социо-когнитивни процеси

·         Емоционални процеси

-          Социални (контекстуални) – те са свързани със:

·        Социалните  взаимоотношения в семейството

·        Отношенията в училището и социалната среда

·        Влиянието на медиите

·        Общуването

Присъствието на рискови фактори не означава винаги, че ще се развие агресивно поведение, а само, че вероятността от развитие е по-голяма, околкото ако тези фактори отсъстват. Невинаги когато детето е в риск, е обречено на неблагоприятни последици. Съществуват и фактори, които отслабват риска от агресивно поведение. Развитието на такова поведение зависи от отношението между тези два типа фактори.

В зависимост от фазата на развитие на детето отделни групи фактори изпълняват различна функция при формирне на агресивността.

Основен фактор, който детерминира агресивното поведение е социалната среда. Тя включва семейството, взаимоотношения с връсниците (влияние на улицата и приятелите, детската градина, училището) и външни стимули (ролята на масмедиите, културни идоли и тн.). Социалната среда не е еднородна и постоянна, а е изменчива и със сложен характер. Тя предлага широк набор от модели на агресивно поведение. Семейната среда е най-близо до детето. Нейната задача, а по-късно и на другите възрастни, е да даде възможност на детето да изучи външния физически и социален свят и задоволяване на основните психо-социални потребности - от любов и сигурност, от нов опит, от похвала и отличие. Влианието на връстниците, улицата, приятелите, възпитателите от предучилищна възраст и учителите след това са с по-широко въздействие. Ако потребността от общуване или съвмесна дейност с връстниците не е удовлетворена, е възмойно да възникнат неблагоприятни емоционални преживявания у децата (неувереност, недоверчивост, обидчивост, грубост и агресивно поведвние).

Влиянието на обществената среда се изразява непосредствено с примерите на поведение, както и с въздействието на медиите, установените правила и закони, традициите морала и естетиката. Възпитателното влияние на обществената среда се свежда и до събитие от миналото, политика, наука, изкуство, философия и др. Обществената среда може да влияе или да предизвика агресивно поведение посредством своята криминална субкултура – несправедливо разпределение на обществените блага; социално-икономическите и политическите условия, които формират бедността; етническите, расовите и религиозни предразсъдъци, образователните различия. Отчуждението на хората, което поражда незаинтерисованост за другия, е друг фактор, водещ до агресия. Не на последно място е ролята на обществената среда, която остава пасивна по отношение на лесния достъп до оръжия, с които особено децата биха могли да проявят различни форми на насилие или да се самонаранят.

Семеиството е един от основните фактори, който би могъл да детерминира агресивно поведение. Първичната социализация на човека започва от взаимоотношенията в семейството. По примереа на тези взаимоотношения човек се научава да общува с други хора. Реакциите на родителите по отношение на правилни- неправилно поведение на детето, конфликтни ситуации между членовете на семейството, начинът на решаване на спорове, характерът на взаимоотношението родители-деца, общата психична атмосфера са предопределящи за формиране на агресивни поведение у детето, което да се превърне в модел на взаимоотношение и в зрелостта. Родителската роля се формира под влияние на различни източници – собствени родители, индивидуален опит, самият процес на общуване с детето. Тя задоволява основните потребности на детето – потребност от доверие и сигурност, защитеност и принадлежност, обич и топлина, значимост и уважение, признание и подкрепа.




Тагове:   същност,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: univan
Категория: Други
Прочетен: 237337
Постинги: 33
Коментари: 54
Гласове: 53
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031