Благодаря ти Стефан, че има ХОРА като теб, които още са свободни по дух.
Тук помествам писмото на Стефан Ангелов.


„Ний всички сме деца
На майката земя,
Но чужда е за нас
Кърмящата й гръд.......””

Хр.Смирненски
Каква ти кърмяща гръд, братя мои - тази ли на отчаяните майки на Децата с увреждания, тази ли на ограбената родина, в която като пиявици са се впили и смучат без насита и пишман политици, и властници, и мафиоти, и псевдобизнесмени, и лъжесвещеници, и чалгахалтуристи, и лъжеучени и всякаква престъпна и безогледна паплач мошеници и грабители.
Повсеместната липса на морал, на демократични и хуманни принципи формира от нацията ни съсловия от разгащена презадоволеност от една страна, и лумпенизирана бедност от друга. И в тази откачена действителност малко и немощни са тези, които искат и могат да видят, че има Хора с увреждания от малкото дете до възрастните, които без обгрижването на цялото общество са обречени на скотски живот и безнадеждност.
Гротестна картина са мъчителните опити на Хората с увреждания да протестират, за да има кой да ги чуе и да разбере, че и те са човешки същества и желаят да живеят като такива.
Цинично е, че те молят милост и внимание от властите - призвани да водят тази борба в интерес на онеправданите в тяхната битност, човешка и социална реализация...
Когато се говори за интеграция на Хора с увреждания в 21 век, в страна-членка на ЕС и с тази културна история, съизмерима с тази на света, е престъпно да бъде невъзможна достъпността и физическия досег до обществените места за обслужване, културни институти, спорт, почивка, лечение и т.н.
Кощунство е във века на дигиталните технологии и всепроникващ интернет науката и образованието да са недостъпни и несъществуващи за хиляди деца и млади хора. Нечовешко е човеците да не подпомагат на нещастието и вместо хора да създават маргинали.
Едва ли във всяко дете с увреждания се крие бъдещ Айнщайн, Моцарт, Грета Гарбо или Бербатов, но всяко дете и човек с увреждания има право поне малко да добие усещането за щастие от това, че се е родил и е жив.
Всеки родител на дете с увреждане има право да каже, че е създал живо съзнателно същество и то е член на големия човешки род и този род милее и се гордее с него.
Ние, Хората с увреждания, и нашите близки, храним надежда, че българите не са загубили своята душевност и съпричастност. Вярваме, че сме съхранили топлата искрена човечност и великодушие. Надяваме се, че народът ни създаде и правителства, и институции, за да осигурят живителни средства и сърдечност за своите нуждаещи се деца - Хората с увреждания.

„Но чужда е за нас
Кърмящата й гръд.......”

- Каква гърмяща гръд бе, братче, с този силикон?!!!
02.12.2010