Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2010 17:38 - ТЕХНИКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА АГРЕСИЯТА ПРИ ДЕЦАТА
Автор: univan Категория: Други   
Прочетен: 8871 Коментари: 2 Гласове:
0



Предотвратяването и преодоляването на агресивните нагласи в условията на учебно-възпитателната институция може да се провежда:

·                     по време на учебния процес - чрез използване на учебното съдържание;

·                     по време на извънкласните дейности - където може да се извършва от учителя, педагогическия съветник, от други училищни фактори, както и от външни за училището специалисти;

·                     по време на общуването с децата - вербално и невербално.

 

Как да стане това?

Съществуват различни варианти, между които съобразно собствените си нагласи, умения, способности, предпочитания и конкретни цели специалистите могат да избират. Ще се спра на някои вербални техники за справяне с агресивното поведение на децата, като се позова предимно на идеи от книгата на Хаим Гинът „Децата и ние". Неговото виждане, че възрастните трябва да посочат на децата „кои са приемливите пътища за изразяване на чувствата и да им покажат безопасни и достойни начини за ликвидиране на гнева" е в унисон с необходимостта и българските подрастващи да усвояват цивилизовани начини на разрешаване на конфликти.

Въпросът за нагласите действително е първостепенен при изграждането на стратегии за справяне с детското агресивно поведение. Затова, а и за да избегнем нереалистични очаквания, които да ни доведат до разочарования, можем да тръгнем от т. нар. „три стъпала към мирно съвместно съществуване", формулирани от Х. Гинът. 

- "приемаме факта, че децата ще ни ядосват" - това ще ни спести излишното напрежение породено от мисълта, че действията на децата са насочени лично срещу нас, за да ни провокират, както и че нашето задължение е да "пресечем в зародиш" намеренията на децата да ни изваждат от равновесие. Тоест, че провокативното поведение на децата е естествено явление при общуването ни с тях, без непременно да е обвързано с преднамереното им отношение лично към нас.

Според Гинът естествени са и нашите емоции. Затова:

- "имаме право да се гневим, без да изпитваме вина или срам".

Докъде обаче се простират допустимите граници на този гняв:

- "имаме право да изразяваме това, което чувстваме", но "да не нападаме

детската личност и характер".

„Тези общи похвати", казва авторът, „трябва да се вградят в някакви конкретни начини за справяне с гнева" и предлага „първата стъпка към овладяване на бурните чувства" да е тяхното назоваване на глас с кратки фрази като („Раздразнен съм", „Нервиран съм"). Смята се, че понякога дори само съобщаването на изпитваните от нас чувства е достатъчно да спре детското противодействие. Ако кратките фрази и „киселите физиономии не донесат облекчение", може да се предприеме втора стъпка - изразяване на гнева във възходяща градация ("Ядосан съм", „Много съм ядосан", „Страшно съм ядосан", „Вбесен съм"). В други случаи се налага да се направи третата крачка, тоест да се изтъкнат „причините за гнева, да се посочат вътрешните ни реакции и какво най-много би ни се искало да сторим". Напр. „Когато ви говоря, а вие не чувате, се ядосвам. Много ме е яд. Подготвила съм се старателно и искам да го оцените, а не да ме разстройвате". Последният пример (перифраза на примерите, дадени от Гинът, е основание обаче да се счита, че е необходимо да се избягва третата стъпка, защото нейната обстоятелственост поставя възрастния в подчинена позиция спрямо детето, сякаш моли за неговото благоволение.

Друг вид са автосугестивните техники. В книгата „Как да решаваме успешно конфликти" Румен Вълчев посочва следната „техника за контролиране на гнева":

1. „Опитай се да усетиш дишането си. Послушай дишането си.

2. Започни да напрягаш мускулите си. Първо напрегни мускулите на ръцете, свий здраво юмруци и ги задръж за десет секунди.

3. Сега отпусни мускулите си и почувствай отпускането им. Почувствай как напрежението напуска тялото ти. Поеми дълбоко въздух.

4. Продължи да напрягаш и отпускаш мускулите на краката, раменете, гърба, лицето.

5. Дишай и нека всяко твое вдишване носи спокойствие и отпускане на тялото. Нека цялото напрежение отлети от тялото ти и да настъпи спокойствие."

Тези техники могат да се прилагат от педагога заедно с децата на фона на тиха музика, като всяко действие се демонстрира, така че децата да могат да го наблюдават и повтарят.

Идеята за техниките, които целят овладяване на отрицателна енергия е свързана със съобразяване с ясния за нас факт, че "децата разполагат с повече време и енергия, за да ни се противопоставят, отколкото ние, за да ги обуздаем. Дори ако спечелим някоя битка и успеем да наложим волята си, те могат да си отмъстят." Затова, - казва Гинът, - единственият начин да спечелим, е да спечелим децата на своя страна."

И пътят да направим това е да изминем т. нар. от него стъпки „от война към мир", които се състоят в следното:

1.Отзивчиво слушане - внимателно да изслушваме децата и да проявяваме интерес към това, което ни казват, иначе те ще се разочароват, че чувствата и мислите им не ни интересуват и ще реагират негативно или ще се дистанцират.

  • Предотвратяване на "гроздовете на гнева" - избягване на думи, предизвикващи гняв и негодувание.
  • Излагане на мислите и чувствата без нападки.

"Възрастните, казва Гинът, са по-убедителни в конфликтните ситуации, ако посочат какви са чувствата и мислите им, без да нападат детската личност и достойнство".

А какви са тези „гроздове на гнева", за които говори авторът? Те са от репертоара на възрастния и го превръщат в провокатор на детската агресия, като напр.:

·                     оскърбления от рода на: "Ти си позор за групата/класа и петниш честта ни/на семейството си".

Гинът дава пример с оскърбление, насочено към личността на детето. Тук можем да причислим и оскърбленията към него като към част от групата, както и групата като част от по-голяма общност. Нагледен пример са оскърбленията към деца от етнически общности. В тези случаи противодействието ще бъде, не само детето да се защити като личност, но и да се защити общността, чийто член е. Напр.:

·                     обидни етикети като: Безделник, фукльо, нищожество, идиот";

·                     опити за предсказване на бъдещето: "Ще стигнеш до затвора; нищо няма да излезе от теб".

За съжаление тези прокоби понякога се оказват верни.

·                     заплахи от рода на: Ако не мирясаш, можеш да забравиш за добрата оценка, екскурзията с класа и т. н."

Опасността при заплахите е, че те провокират детето да провери дали ще се сбъднат.

·                     обвинения като: Ти си голяма драка."

·                     заповеди като: "Затвори си устата"; "Млъкни"; "Престани".

Освен че звучат грубо, те предизвикват детското противодействие срещу забраните.

Вариант на решаване на конфликт, съпроводен с агресия, в технологичен план: Учителят влиза в клас и вижда две деца да се бият. Ако започне ги убеждава да спрат, това няма да доведе до резултат, защото в момента при децата властват емоциите, а не разумът. Затова първо се пристъпва към нормализиране на емоциите на детето - погасяване на афекта, извеждането му на разумно равнище, за да може след това вече да се премине към рационалното. Обсъждат се истинските причини и мотиви, а не тези, които са на повърхността: установява се степента на вина и се търсят предложения за решение (индивидуално или в група, в зависимост от това на какво равнище се е развил конфликтът).

Особено важно е да се идентифицират скритите мотиви, тези, които децата не декларират, но които възрастният може да разпознае по различни невербални сигнали, тъй като често именно те са истинските. Нужно е и да се установи действителната съпричастност към конфликта, за да не се допусне грешката да се наложи групово наказание спрямо деца, които не са участвали или не носят вина за конфликта.

След това, за да се ориентират децата кое е приемливото поведение, към което да се придържат в бъдещи аналогични ситуации се определят правилните позиции на страните в конфликта, отстраняват се причините за конфликта и най-накрая се постига промяна в поведението на враждуващите страни - тоест, конфликтът не само се тушира, но и се превръща в ориентир за бъдещото поведение на детето.

По отношение на ограниченията или забраните, към които така често се втурваме, за да възпрем недопустимото поведение, може да се каже, че те имат своето място, но за да са действени, трябва да отговарят на някои изисквания. Към по-общите, посочени от Гинът изисквания, бихме могли да отнесем следните:

·                     Прокарват се без насилие или излишен гняв". Загубата на самоконтрол от страна на възрастния дава много опасно оръжие в ръцете на децата - като виждат как се разярява, как се променя изказът му, как започва да крещи, разбират, че те, малките, слабите, имат инструмент, с който да манипулират него, възрастния, който уж е силен. Това е тяхната победа над него, към която ще се стремят и в бъдещи аналогични ситуации и даже целенасочено ще ги предизвикват.

·                     Поставят се по начин, който запазва самоуважението" и на възрастния и на детето - като изключват свързаното със загуба на самообладание, поведение, както и обидните нападки, насмешки и отрицателни етикети.

·                     На детето се позволява да говори за това, което изпитва, но сеограничават и пренасочват нежелателните му действия". Тоест, ограниченията, които не могат да бъдат тотални, се привеждат в действие в по-приемливи размери. Това е и път към формирането на умения за вербален израз на ограничаваните негативни физически реакции.

·                     Детското негодувание срещу ограниченията „е очаквано и разбираемо" и „детето не бива да бъде допълнително наказвано за това, че не харесва забраните".

По подобие на началната нагласа, ни уверява Гинът, че както детските провокативни реакции са естествено явление (което не е нужно да се приема твърде лично и „на нож"), така и реакцията на наложеното им вече ограничение трябва да се приема спокойно. Нормално е детето да протестира срещу ограничението - това е форма на защита на неговото Аз. Пренебрегването на този факт води до излишно напрежение и кара участващите страни „взаимно да залюляват люлката" на негодуванието: Или с други думи - възрастният налага ограничение - детето протестира - в отговор на това възрастният налага още по-сериозно ограничение - детето още повече протестира и така, докато между тях се спусне окончателно емоционалната бариера. Това въвлича и възрастния в своеобразен „капан" - той е принуден да осигури изпълнението на по-сериозно ограничение/наказание с по-голям разход на енергия.

По-конкретните изисквания към ограничението се отнасят до:

o             ограничението да е „пълно, а не частично";

o             да бъде „категорично, така че да носи едно-единствено послание" - нещо което съзираме в послания от рода на „физическата разправа е абсолютно недопустима";

·                     забраната, ограничението да „свежда до минимум негодуванието и да съхранява самооценката на детето";

·                     процесът на поставянето на ограничението „да респектира, а не да наскърбява";

·                     да се занимава с конкретната случка, а не с предисторията й" - защото, казва Гинът, „Връщането на детето към минала вина не му дава шанс да стане друго". Затова и самите ние виждаме как фрази като „Ти и вчера постъпи така, и миналата седмица, ти по принцип се държиш така" водят в крайна сметка до „доказващо поведение" - децата решават, че не могат да променят мнението на възрастни. А и промяната изисква повече усилия, затова по-лесно е просто да се „продължи по същия начин".

·                     ограничението се приема по-охотно, когато:

- е оформено кратко и безлично;

- посочва предназначението на даден предмет, а не действието на самото дете.

Как конкретно се постига това? Ето някои примерни фрази по Гинът, които посочват ограничения (вляво са кратките и безличните, а вдясно са дългите, насочени към детето и действията му):

 

Време е за учене.

„Никакво крещене един на друг!".

Прекалено малки сте, за да не учите. Сядайте на чиновете!

„По-добре престани да му крещиш."

Тебеширите са за писане, а не за хвърляне по децата.

Не хвърляй тебеширите по децата. Съжалявам, не мога да ти разреша да хвърляш тебеширите по децата. Твърде опасно е.

Смята се, че посочените вдясно изрази предизвикват детската съпротива, а зад протеста срещу ограниченията е защитата на личното достойнство. Кратките, безлични и посочващите предназначението фрази са по-приемливи, защото не атакуват директно Аз-а и звучат като общи, валидни за всички в съответните ситуации правила.

Подготвянето на правилата се вписва и в т. нар. договаряне, при което децата се споразумяват за формите си на поведение, напр. в класната стая. Под ръководството на учителя учениците извеждат норми за поведение (за началния курс не повече от 5, за средния и горния - до 10, поставени на видно място в стаята), които, ще са по-склонни да спазват, тъй като са формулирани от самите тях и възрастният вече не е регулаторен фактор, а самият клас ще следи за тяхното спазване и ще се намесва при нарушаването им, защото това са неговите правила.

Гинът обръща особено внимание на принципа: "Децата се нуждаят от точно дефиниране на приемливото и неприемливото поведение". Иначе настъпва хаос в търсенето на така необходимите им „граници", в които се чувстват спокойни. От тук следва изводът, че, като поставяме ограничения, всъщност предлагаме помощ на детето.

По отношение на поведението на помощ идват и така наречените от Фриц Редъл „три зони на дисциплината", които могат да се онагледят като червения, жълтия и зеления цвят на светофара.

·                     Червена зона: „поведението, което е изцяло недопустимо и трябва да бъде възпряно" - напр. физическата разправа;

·                     Жълта зона - поведение, „което не одобряваме, но допускаме поради специфични причини". Според автора това са снизходителността и усложнените ситуации, но можем да добавим и някои особености на младежката субкултура;

·                     Зелена зона - тук е „желаното и одобрявано поведение", към което всъщност искаме да водим детето.

Гинът предлага и начина по който да се за изразяват ограниченията :

1/ Възпитателят признава детското желание и го формулира с прости думи - не е нужно детето да бъде разпитвано особено за мотиви, които възрастният и сам разпознава по различни невербални сигнали или в контекста на предшестващите ситуацията действия; така си спестява изкушението на детето да го излъже.

2/ „Формулира ясно ограниченията на конкретната постъпка", за да зададе „границите", така необходими на всяко дете.

3/ „Посочва начините, по които поне частично, желанието може да бъде удовлетворено, защото абсолютното пренебрегване на желанието не е особено резултатно. Детето ще търси друг начин да го удовлетвори и когато не сме му задали приемливите параметри, може да се ориентира отново към асоциални прояви.

4/ „Помага на детето да изрази част от негодуванието, което наложеното ограничение вероятно е породило у него". Както и по-горе Гинът споменава, че „детското негодувание срещу ограниченията е очаквано и разбираемо", то е въпрос на защита на Аз-а и ние не можем да го елиминираме, но можем да предложим варианти за канализирането му.

В цялата тази технологична последователност е важно формулирането на ограничението да дава на детето информация "кое точно (а не по принцип) поведението му е неприемливо".

Как на практика изглежда тази „четиристепенна последователност"? Като се използва схемата на Гинът, могат паралелно да се формулират примери с вербална и с физическа агресия:

·                     иска ти се да наругаеш или да набиеш Петя, но в нашата група има правило: не се ругае и не се крещи, не се удря и не се бие;

·                     можеш обаче да й кажеш с какво те е ядосала;

·                     вижда се, че не харесваш правилото;

·                     "би искал(а) да няма такова правило";

·                     "би искал(а) правилото да гласи": мога да си ругая и крещя, да удрям и да бия, колкото си искам.

Но ако тя те обиди или удари, ще се радваш на нашето правило.

Същественото е, че стъпката остава непроменена и при двата варианта, а именно - насочването конфликтът да се реши чрез словесно общуване, което е в синхрон както с общите правила, така и с изискванията към ограниченията. А това дава възможност на детето да говори за чувствата, които изпитва и да бъдат пренасочвани в желаната посока нежелателните му действия. Това е във връзка с нарастващата потребност да учим децата да не реагират първосигнално (физически).

Неотдавна в бюлетин на ФИЦЕ беше публикувана и техниката "Любов и логика". Името й отразява двете основания - да се изхожда от любовта към децата и от логиката на техните естествени действия. Привържениците на тази техника обръщат внимание на факта, че в общуването си с децата възрастните често използват, макар и понякога с добри намерения, изрази, които заради семантиката си се оказват всъщност безрезултатни. На тях противопоставят т. нар. изрази „любов и логика", които децата ще възприемат по-охотно, защото:

1/ Започват с разрешение, а не със забрана.

2/ Дават указания за просоциално поведение:

4 ФИЦЕ - България "Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца"

Неефективни изрази

Изрази "любов и логика"

Няма да останеш с групата, ако продължаваш да се държиш така

Можеш да останеш с нас, ако спреш с ...

Не притеснявай другите

Можеш да стоиш с нас дотогава, докато не притесняваш другите

Престани да спориш с мен

Ще дискутираме това, когато престанеш да спориш с мен.

Престани да нарушаваш правилата, когато играеш

Тези, които спазват правилата, ще участват в играта.

Обърни ми внимание

Ще разговарям с теб, когато съм сигурен, че ме чуваш (виждаш)

Само в последните два примера логиката е по-различна - в първия центърът е възрастният (ми, на мен), а във втория - детето (ти ме). Детето би било по-отзивчиво при втория случай, защото се зачита неговата личност.

Когато говорим за необходимостта децата да се учат да решават конфликтите си чрез словото, не можем да не признаем, че все пак има значение възрастта и свързаната с нея способност да се възприемат и изпълняват определени послания. И тъй като „при малките деца действието е по-красноречиво от думите", те успешно биват отделяни от ситуацията на агресия чрез физическо откъсване и пренасочване на вниманието.

В заключение прибавям още два факта, на които обръща внимание Гинът, и съобразяването с които би ни спестило да прибягваме често до изброените досега похвати:

·                     "Ограничаването на физическата активност на малките деца влошава дисциплината им."

·                     "Потискането на физическата активност на малките деца поражда емоционално напрежение, което намира израз в свръхактивността и агресивността им". 

От тук следва и изводът: "Приспособяването на средата за пряко изливане на енергията във физическа активност е първостепенно условие за добрата дисциплина на децата и за по-спокойното всекидневие".

Начинът, по който тази среда ще бъде приспособена, зависи и от материалните ресурси в конкретното учебно-възпитателно заведение, и от възможностите, способностите и въображението на факторите в него - ръководство, педагози, деца, както и от подкрепата на семейството и обществените формирования.





Гласувай:
0
0



1. cecka1504 - Първо да ти благодаря, че пусна м...
02.06.2010 07:27
Първо да ти благодаря, че пусна материала, както ни обеща :)
Смятам, че изрази като "Раздразнен съм" или "Нервиран съм" биха били по-малко ефективни от "Обиден съм от поведението ти". Когато кажа, че съм обидена от държанието на дадено дете - винаги има ефект :)
Що се отнася до Румен Вълчев и неговата „техника за контролиране на гнева" - като идея не е лошо, но понякога няма време за тази техника. Агресията се проявява в моменти, в които това не може да се приложи.
Допаднаха ми изразите от "любов и логика". Признавам си - понякога използвам повече тези вляво на таблицата.
Поздрави!
Цвети (от обучението в неделя в "Св. Георги")
цитирай
2. анонимен - за нищо
09.07.2010 10:42
Цвети понякога и аз се чудя защо след като има толкова техники и методи и методики, в конкретна ситуация сме безсилни. Може би защото трябва да влагаме и всичко което сме научили от житейиския и трудовия си опит. А Вие го имате в големи количества. Наистина ще съм много доволен ако съм успял да Ви помогна и аз поне малко.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: univan
Категория: Други
Прочетен: 60845
Постинги: 33
Коментари: 54
Гласове: 51
Архив
Календар
«  Април, 2014  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930