Рапорт

Динамики на правата и свободите на гражданите в сферата на уврежданията в Р. България

/април 2009 год. – септември 2010 год./

от

Иван Николов Любенов

Областен директор

 
Силното гражданско общество е понятието отразяващо най-висшия етап в развитието на обществото. За този етап е характерно висока степен на консулидация между отделните индивиди и обществени отношения с цел преодоляване на различията в интересите чрез следване на закрепените от правото общи правила за поведение. В този процес, хората се социологизират и се самоорганизират, създавайки държавата. В Р.България, протичането на този процес, за съжеление все още протича бавно, поради една или друга причина. Поради това успехите, които се постигат са винаги силно значими за неговото развитие и за самите Структури на Гражданското Общество/СГО.

За да се закрепи социалния ред в държавата, то той е изграден върху фундамента на принудата и е необходимо функционално различен нормативен регулатор, а това е именно законодателството.

І.

Ще си позволя да цитирам част от петият Годишен доклад на омбудсмана на Република България пред Народното събрание. Както винаги досега, и Докладът за 2009 г. няма само отчетен характер. Това е акт, с който се поставят на вниманието на законодателната, а и на изпълнителната и местната власт, от гледище на правата на гражданите, тенденции и проблеми, които изискват нормативни и управленски решения. Освен това, този доклад бележи и една друга тенденция, която се вписва в развитието на омбудсманските институции в общоевропейски план.

„Мандатът на българския омбудсман стана по-универсален – конституционната разпоредба на чл. 91а, постановява, че „омбудсманът се застъпва за правата и свободите на гражданите”. Това означава, че институцията вече носи отговорността не само да се произнася по индивидуални жалби на граждани или по своя инициатива за конкретни нарушения, извършени от публичните институции, а и в по-общ аспект да следи за състоянието на човешките права, за прилагането на правозащитните стандарти и да дава своите оценки и препоръки в тази насока. Прочее, тази нормативна еволюция в статута и пълномощията на омбудсмана е характерна и за много от европейските държави.

Икономическата криза не трябва да прераства в криза на човешките права и удар върху най-уязвимите социални групи.

В условията на тежка и задълбочаваща се икономическа рецесия, държавата неизбежно се изправя пред обективната необходимост да ограничава драстично бюджетните разходи, да прави съкращения в бюджетната сфера, да преформулира политики и управленски мерки. Целият въпрос е в мярата и критериите, по които това се прави. Омбудсманът подчертава, че подобни трудни управленски решения не трябвада се преценяват единствено от гледище на фискалната целесъобразност. Много от тях, особено в социалната сфера, засягат пряко осъщестяването на правата на гражданите. Да се намали, например, размера на една социална помощ, да се съкрати рязко бюджета на едно държавно учреждение, което носи отговорност за цели социални групи или пък да се извади едно жизненонеобходимо лекарство от позитивния лекарствен списък на финансирани от здравната каса медикаменти и пр. – това са все решения, които излизат извън чисто бюджетните измерения на управлението. Те са и въпроси с правозащитен характер! Неслучайно, тъкмо този зрителен ъгъл към подобни проблеми е на вниманието на международната общност, на Европейския съюз и неговите държави-членки, в условията на глобалната финансова и икономическа криза. Както се посочва и от Върховния комисар по правата на човека на ООН:

„Държавите трябва да гарантират, че промените в техните политики на национално ниво, най-вече тези свързани с бюджетните разходи, не се правят за сметка на най-бедните и уязвими слоеве от населението чрез намаляване на основни социални услуги и механизми за социално подпомагане. Програмите и институциите, които са натоварени да защитават човешките права трябва да бъдат запазени и обезпечени с адекватни ресурси.”

Все в този дух Съветът за човешки права на ООН изтъква, че:

„Императивът при формулирането на конкретни монетарни и фискални мерки и политики, е те да бъдат разглежданани от гледна точка на ефекта им върху ефективното осъществяване на човешките права, а не единствено от гледище на икономическия растеж...”

Органите на властта и у нас трябва да имат предвид също така, че пренебрегването на правата на гражданите, като критерии при определянето на приоритетите в бюджетни разходи, би имало дълготраен отрицателен ефект особено върху най-уязвимите социални групи – хора с увреждания, социално слаби и малцинствени групи и пр. При определени обстоятелства негативните последствия могат да се изострят до степен на сериозно обществено напрежение и маргинализация на големи групи граждани, да дадат тласък на ксенофобията и нетолерантността.

Тази загриженост на българския омбудсман се обляга и на общото европейско разбиране, отразено в съвместната позиция от март 2009 г. на трите най-авторитетни международни правозащитни институции в Европа – Агенцията за основните права на Европейския съюз, Бюрото за демократични институции и човешки права на ОССЕ и Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността. В нея, между другото, се изтъква:

“Историята на Европа свидетелства как икономическата депресия може да доведе до разрастване на социалната изолация, социалното изключване и дори преследване. Във времена на криза имигрантите, малцинствата и другите уязвими групи често стават изкупителна жертва на популистки политици и медии.”

Омбудсманът на България привлича вниманието на законодателната и изпълнителната власт върху необходимостта да се търси и намира справедливия баланс между обективно необходимите бюджетни ограничения, наложени от икономическата рецесия и правата на гражданите. Към ограничаване на социалните услуги за уязвимите групи или пък на други сфери, които най-пряко засягат, например, на правата на гражданите или правата на детето, трябва да се пристъпва само в най-краен случай и то при условие, че са изчерпани всички други възможности за съкращаване на бюджетните разходи в сферите, които не засягат такива базисни и уязвими обществени ценности и граждански права. На върха на йерархията на приоритетите при формиране на бюджетната политика в условията на криза, трябва да са именно социалните права на гражданите и подпомагането и социалната защита на уязвимите групи в обществото.

Според националния омбудсман в държавният бюджет за 2010 г. този подход не е приложен в необходимата степен. Така например:

- Бюджетът на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е намален в разходната си част с 21.21% спрямо коригирания бюджет за 2009 г., като социалните разходи са намалени с 22.16%, което води до застрашаване на качеството на социалната защита. За социални помощи и обезщетения са заложени 705 277 хил. лв., при разчетени в програмния бюджет на МТСП за същите цели средства в размер на 1 089 751 хил. лв. Изрично трябва да се подчертае, че с този финансов ресурс не могат да се гарантират правата на българските граждани, предвидени от социалното законодателство.

За помощите по Закона за социалното подпомагане са планирани символични суми, които не могат да покрият дори полугодието на годината, освен ако условията за достъп до социални помощи не се променят още по-драстично в посока на ограничаването на техния обхват. Омбудсманът отбелязва, че това намаляване на ресурсите по програмите за подпомагане е в противоречие с визията и препоръките на Европейската комисия и Световната банка за мерките, които държавата следва да предприеме в ситуация на икономическа криза.

- С 54 млн. лв. са намалени преките плащания по програми, засягащи децата, като най-сериозно са намалени средствата в програмите „Интеграция на хората с увреждания” и „Подпомагане на семейства с деца”. Финансирането на Националната програма „Асистенти за хора с увреждания” е почти спряно, което поставя около 16 хиляди граждани с увреждания без лични асистенти. Този дефицит не може да бъде преодолян дори и с отворените оперативни програми на Европейския съюз.

- Предвидени са и нови съкращения и преструктуриране в Агенцията за социално подпомагане, като особено засегнати ще бъдат отново отделите за закрила на детето и Агенцията за хората с увреждания/АХУ.

- След 31 март ще бъде спряно финансирането по програмата на МТСП за обществените трапезарии, която се ползва от най-уязвимите групи в обществото в 135 общини.

Още веднъж трябва да се подчертае, че органите на властта и администрацията като цяло трябва да търсят и намират справедливия баланс между безусловното спазване на правата на хората и трудните решения, които се налагат за овладяване на икономическа криза. В такива условия ключов приоритет за властите би следвало да е осигуряването на равенството в правата и недопускането на дискриминационни подходи, базирани на фискални съображения. Защото в едно съвременно цивилизовано общество, още повече при тежка стопанска рецесия, държавата е длъжна да създава условия, които да гарантират по-най-добрия възможен начин онази, находчиво назована (по времето на световната депресия през 30-те години на 20 век) от американския президент Франклин Д. Рузвелт „четвърта свобода” – „Свободата от недоимък”.

Правата на хората с увреждания – неизплатеният дълг на държавата и общините.

Има три ключови понятия по отношение на хората с увреждания, които омбудсманът на България иска да види най-сетне превърнати в социална реалност у нас – равни възможности, социално включване и овластяване за участие във вземането на обществено-политическите решения. Нищо за хората с увреждания не трябва да се прави без тях! И този вик на българския омбудсман не трябва да се приема като обикновено ехо от лозунга, който оглася години наред борбата за равни възможности на хората с увреждания в международен аспект. Това е израз на сериозна тревога, че всички ние – институции и гражданско общество – сме длъжници на нашите съграждани, които принадлежат към тази толкова уязвима група.

Измеренията на този тежък дълг започват от все още недостъпната за хората с увреждания жизнена среда в много от българските градове и села, преминава през недостатъчно ефективните социални политики и завършва в липсата на държавна воля да се ратифицира и да влезе в сила и за България, най-после, Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета на 13 декември 2006 г. от Общото събрание на ООН и влязла в сила на 3 май 2008 г. (Конвенцията е само подписана от нашата страна на 27.09.2007 г.) С нея се насърчават всеобхватно и с конкретни механизми за прилагане пълноценното и равноправно упражняване на всички права и основни свободи от страна на хората с увреждания, както и се способства за зачитането на човешкото им достойнство.

Положението и защитата на хората с увреждания не е въпрос на социално подпомагане, а проблем на човешките права. Тъкмо посочената Конвенция на ООН прави тази концептуална промяна в отношението към хората с увреждания и е задължителен стандарт, към който трябва да се стремим. Този международен акт ще изведе ангажимента на органите на властта към хората с увреждания в още по-силен императив. Още в своя предходен Годишен доклад пред Народното събрание за 2008 г., омбудсманът препоръча тази вече подписана от България конвенция най-после да бъде ратифицирана от парламента. Това не беше сторено. Междувременно и Европейската комисия от името на Европейския съюз се присъедини към нея. Обръщам се сега със същата и още по-настоятелна препоръка и към народните представители от 41-то Народно събрание влизането на този международен акт в сила и за нашата страна ще бъде значителна крачка в общите усилия за ограничаване и предотвратяване на дискриминацията към хората с увреждания. Наред с това, голямата задача е да се съобрази напълно българското социално законодателство с изискванията и критериите на конвенцията.

В тази насока, омбудсманът привлича вниманието на народните представители върху необходимостта да стане още по-пълноценен социалния диалог в рамките на Националния съвет на хората с увреждания. В контекста на разглежданите законодателни идеи понастоящем, би било добре да се прецени по-внимателно дали евентуалното разширяване на кръга от граждански структури, които участват в този Съвет, без оглед на тяхната представителност, няма да намали тежестта и ролята на национално представените организации на хората с увреждания, които представляват на по-широка основа легитимните интереси на тази голяма уязвима група. Добре би било, също така, самите критерии за представителност да получат по-добра уредба на законово равнище, а не в подзаконови актове, приемани от Министерския съвет, което би гарантирало по-висока стабилност на нормативната уредба.”/

В следващите редове ще изведа и други основни динамики, които ще подкрепят и гореупоменатия Доклад на обутсмана на Р. България.
/следва 2 част/