Съвременното общество е богато с примери на агресивни хора и постъпки, а формите на агресия стават все по-разнообразни. Агресивното поведение често пъти става образец на печеливша стратегия и желаещите да го последват или повторят са твърде много. По този начин агресията се “самовъзпроизвежда” – казват някои теоретици. Други твърдят, че всъщност агресивността е дълбоко заложена в човешката природа  и някои ситуации само я “отключват”.

Каква е същността на агресивността?

Фрустрацията е състояние на човек, излъган в своите очаквания,  лишен от възможността поради външно или вътрешно препятствие – да постигне силно желаната цел. Когато сме фрустрирани, ние се чувстваме разочаровани, разгневени, потиснати. В някои случаи можем да скрием надигащия се гняв, стараейки се да избягаме от ситуациите, които ни фрустрират. В други случаи обаче попадаме в капана на агресивността, когато се почувстваме заплашени, уязвими, наранени. Учениците се поддават на агресията, защото откриват, че тя им помага за себеутвърждаването или просто защото, както и при героите от филмите, ни дава бързи решения и непосредствено удовлетворение. Агресията е свързана с отстояването на собствени права нужди по враждебен начин. В състояние на агресия човек се интересува повече от себе си; чувствата, правата, желанията на другите губят значение за него.

Агресията може да се изрази в различни форми на поведение – от иронични намеци и обиди до физическо насилие. Целта на агресивността е да причини морална и физическа болка на другия. Трудно е да се отговори дали склонността към агресия е наследствено обусловена или придобита. Със сигурност обаче много от агресивните форми на поведение се овладяват още в детството.

Трябва да се отбележи също, че съществуват агресивни модели, които се приемат от другите (те са награждавани, вместо да бъдат наказвани). Такива модели на агресия стават част от поведението, водят до успех и човек все по-често прибягва към него. Съвременното общество е богато с примери за успешни агресивни модели, но това е друга посока, различна от целта на моя доклад и затова няма да задълбочавам разсъжденията си в нея. Винаги, в ситуация на проявена агресивност, си задаваме въпросът кои са причините за такова поведение.

Една от причините е “атрибутирането”, т. е. ако припишем враждебност в действията на другите, например при стремеж да се предизвика болка.

Причина са и емоциите, които човек изпитва. При гняв вероятността от враждебност се увеличава, докато при страх реакцията е оттегляне от ситуацията.

Качеството на самоконтрола е от голямо значение, тъй като вероятността човек да понесе фрустрациите се увеличава и това ограничава агресивността. Загубата на чувствителност към ценностите, които ограничават приемането на агресивността като модел за решаване на трудностите, засилва агресивността.

Внушения на средата е причината, когато предметите, които са свързани с агресивността в ситуации на фрустрираност, могат да подтикнат към агресия. Нашето внимание е насочено преди всичко към учениците и тяхното агресивно поведение в училища. Наблюденията и изследванията в тази насока са доказали, че като веднъж агресивността се е превърнала в част от поведението на личността и съществува предразположеност към нея, при възникването на трудности и при намаляването на забраните, вероятността от агресия се увеличава. Този стил на поведение, когато чрез агресивност се преодоляват трудностите и се преследват желания и цели, може бавно, но сигурно да се загуби чувствителността към нараняванията на другите, към тяхната болка и агресивността ще се приема като “обикновено” поведение.

Как се овладява агресивността?

Това е възможно чрез различните специални влияния, например семейството, където се откриват първите модели на агресивност, училището, връстниците, масмедиите. По-късно отново в изложението ще се върна към този въпрос, за да се детайлизира и конкретизира отговорът.

Често се питаме влияят ли телевизията и филмите и в каква степен върху агресивността?

Доказано е, че когато продължително се възприема агресивността, представена в различните филми, реакцията при сблъсък с реално насилие е по-слаба. Емоционалната отзивчивост към пострадалия намалява и насилието постепенно започва да се оправдава. С нарастването на агресивността предпочитанията към агресивното съдържание също започват да нарастват. Представената в образна и символна форма агресия влияе с това, че:

Справянето с агресивността започва с преосмислянето на нейното значение. Ако тя се схваща като поведение, което помага за постигане на успех и разрешаване на междуличностни проблеми, тогава промяната в поведението не би трябвало да се очаква.

Но ако все още агресивността се възприема като недостойно поведение, накърняващо и оскърбяващо другите, тогава агресивността би могла да се ограничи по няколко начина:  

Според мен, не би било излишно, във връзка с по-обстойно запознаване с характеристиките на агресивността, да се спрем на още две проявления на поведението на личността.

Става въпрос за себеутвърждаването. Себеутвърждаването е част от изразяването на Аз-а и означава отстояването на собствените права и свободи, изразяване на чувствата и мислите, автентично, искрено, без да се засяга другият. Себеутвърждаването спомага да запазването на себеуважението, засилва чувството на Аз-ефективността и самоконтрола. Себеутвърждаването не е агресивност. Агресията е враждебна, разрушителна, себична, защото задоволяването на собствените потребности се извършва чрез незачитане на чуждите потребности.

Трябва да се кажат няколко думи за себеутвърждаването, с което също се сблъскваме в нашата-учебно възпитателна работа.

Несебеутвърждаването отразява неспособността на  Аз-а да защити собствените права и свободи, както и своите интереси. Несебеутвърждаването обрича Аз-а на плахост, незабележимост, пасивност, страх, липса на уважение към собствените потребности. За някои ученици е по-лесно да се държат като несебеутвърждаващи се, да пренебрегват собствените си права и достойнство. Такива деца стават най-често обект на агресивност, нарочно не уточнявам къде, защото мястото на агресия не е подвластно на влиянието на  учителя-педагог.

В неговите възможности обаче е да влияе на различните проявления в поведението на учениците и със знанията, които има в психологически аспект за агресивността по достоен начин да играе решителна роля в облагородяването и цивилизоването на общата училищна атмосфера, както и да съдейства по всякакъв начин за коректни междуличностни отношения. Ще си позволя да отбележа, че ярък пример за всичко случващо се в ученическите колективи е случващото се в екипа на учители, ръководство и обслужващ персонал.

Не биха били пълни разсъждения ми по темата, ако не добавя следното:

Проведените изследвания на социализацията на агресивността и индивидуалните различия се разглеждат изключително като продукт на родителско възпитание. Бащите на свръх агресивни деца са преди всичко хора от относително благополучни семейства на средната класа (средностатистически), които не допускат прояви на агресия в дома, но извън неговите предели ги поощряват и дори подстрекават децата си да провокират другите, да ги нападат и да проявяват насилие като част от самоотбраната си. Едновременно с това родителите позитивно подкрепят такова поведение у децата си. Зависимостта на агресивността от моралните стандарти се проявява във вербалните оценки, които съпровождат самооправданието на извършителя преди или по време на извършване на действието.

Например: насилникът може да снеме отговорността от себе си, като оспорва, че е причинил страдание на друг или доказва, че агресията е била заслужена. Познати са шест типа оправдания на собственото поведение, които служат за успокояване на съвестта и свързаната с това планирана агресия:

Ψ                   Като се намалява значимостта на предприетата агресия чрез едностранно сравнение – собственият агресивен акт се съпоставя с по-лошите деяния на другия;

Ψ                    Като се оправдава агресията и се сочи, че тя служи на висши ценности (инструментална агресия);

Ψ                   Като се отрича отговорността;

Ψ                   Като се разпределя отговорността и се различава точното й определяне. Наблюдава се преди всичко при колективната агресия, която се опира на рязкото диференциране на функциите;

Ψ                   Като се дехуманизира жертвата. Агресорът отказва да признае на жертвата “човешки” качества.

Ψ                   Когато агресорът се примирява постепенно чрез намаляване на изходната негативна самооценка.

През последното десетилетие, а и преди това, не са редки случаите на насилие, като проявление на агресивността. Насилието съпътства нашето всекидневие. Свидетели сме на насилие, докато четем вестници, гледаме телевизия, на улицата, а работещите в училище, т. е. ние сме свидетели на все по-странни форми на общуване сред подрастващите.

Изводи от проучване, до който стигнахме:

Най-разпространена форма на насилие сред учениците е заплахата.
     *           Обикновено мястото на насилие е улицата или училището
     *           Носенето на средства за отбрана е предпоставка за увеличаване на насилието сред учениците. Това се отнася както за тези, които упражняват насилие, така и за потърпевшите.

Готовност за упражняването на насилие е налице у 72% от анкетираните ученици, подхранвана от съществуващи социално обусловени принципи “око за око”, “зъб за зъб”. Тези форми на поведение се регулират от моралните норми на обществото.

Формите на социализиране на агресивното поведение са благоприятни за неговото  ограничаване.   

Препоръки

И ако говорим накрая за лекарство “панацея” за младите и техните проблеми, то това би могло да бъде обичта, която изпитваме към тях.

Затова подарявам на присъстващите тук следното:

Забелязвай ги.

Усмихвай им се.

Слушай какво говорят..

Наричай ги така, както им харесва..

Помни рождените им дни..

Питай ги какво ново има при тях.

Гледай ги в очите, когато разговаряш с тях.

Слушай какво ти казват.

Забавлявай се с тях.

Чети им на глас.

Смей се заедно с тях.

Бъде мил с децата.

Възможно най-често се съгласявай с тях.

Убеди ги, че чувстват това, което чувстват.

Определи границите, които им гарантират безопасност.

Бъди честен с тях.

Бъди себе си.

Изслушвай техните разкази.

Прегръщай ги.

Понякога забравяй собствените си тревоги и бъди с тях

Забравяй разликите в поведението  им.

Давай им възможност за избор, когато те молят за съвет.

Прекарвай с тях  известно време извън дома.

Подготвяй им изненади.

Оставяй с тях, когато се страхуват от нещо.

Кани ги  често на сладолед.

Казвай им как да се държат, когато постъпват лошо. Нахрани ги, когато са гладни.

Радвай се на техните открития.

Споделяй възхищението им.

Изпращай им картички и писма.

Иди с тях, когато искат да те заведат някъде.

Забелязвай  отсъствието им.

Телефонирай им, за да чуват гласа ти.

Крий дребни  подаръчета за тях , така че да ги намират.

Остави им собствено пространство.

Помагай им да колекционират собствени “съкровища”

Разговаряй с тях за техните мечти и сънища.

Смей се на шегите им.

Не бъди напрегнат, когато общуваш с тях.

Ако трябва, клякай, сядай, за да изравниш с тях и да бъдеш на тяхното равнище.

Отговаряй на въпросите им.

Казвай, че са чудесни деца.

Спазвай заедно с тях обичайте.

Учи се на онова, което те учат те.

По-често слушай, по-малко говори.

Бъде на тяхно разположение.

Посещавай техните изяви, мачове и купони.

Намери общи теми с тях.

Дръж ги за ръка по време на разходка.

Извинявай се когато направиш грешка.

Слушай с тях любимата им музика.

Изпълнявай поетите към тях обещания..

Усмихвай се и им махни, когато се разделяте след среща.

Украси жилището с техни рисунки.

Благодари им.

Подчертавай това, което харесваш у тях.

Оставяй им изрезки от вестници по теми, които ги интересуват.

Прави им комплименти..

Забелязвай, когато направят нещо добре.

Участвай в игри, в които няма съперничество.

Отнасяй се с внимание към тях.

Интересувай се от мнението им. 

Запознай ги с приятелите си.

Позволявай им самостоятелно да решават проблемите си.

Искай да се запознаеш с техните познати.

Пожелай да се запознаеш с родителите им. 

Позволявай  им  да ти кажат как  се чувстват.

Помогни им да усвоят важни за тях умения.

Позволи им да се държат, както те преценят.

Повече ги хвали, по-малко ги критикувай.

Бъди общителен.

Признавай допуснатите грешки.

Закриляй ги.

Грижи се за тях.

Моли ги за помощ.

Наблюдавай как растат.

Веднага казвай какво те безпокои в поведението им.

Включвай се в групови разговори.

Уважавай ги.

Ходи често в училището им.

Разбирай ги, когато са имали труден ден.

Понякога лудувай заедно с тях. .

Отдели време за тях..

Карай ги да се занимават с творчество.

Приемай ги такива , каквито са .

Бъде им защитник.

Признавай тяхната индивидуалност.

Разговаряй с тях откровено.

Вярвай им.

Накарай ги да помагат на другите.

Прави с тях това, което обичат да правят.

Вземай решенията, които се отнасят до тях заедно с тях.

Посещавай ги, когато са болни.

Помагай им да се учат от собствените си грешки. Взимай ги  със себе си на интересни места.

Разговаряй с тях за мечтите си.