I ФАЗА : ВЪВЕЖДАНЕ
Продължава 2-3 минути, като говори предимно терапевтът. Много е важна, тъй като първоначалното впечатление, което терапевтът оставя у клиента предопределя в известна степен хода на интервюто и дори неговия изход.
Целта и за терапевта и за клиента в тази фаза е да се снижи първоначалното напрежение. Добре е терапевтът да долови и отговори на незададените въпроси от страна на клиента. Те се коренят в основните екзистенциални страхове и могат да приемат следните формулировки : Кой е терапевтът? / мъж или жена, млад или стар/ : Ще ме разбере ли? : Ще вземе ли страна? Колко ще трае? Ще пита ли неудобни въпроси?: Трябва ли да съм нащрек? : Може ли да ме нарани?: Какво вече знае за мен? : Компетентен ли е?: Ще имам ли думата? И т.н.
- споразумяване за обръщенията /респект, контрол, динамика
- специфики при препращането от друг колега
- запознаване с предстоящата работа /снемане напрежението, осигуряване почва
- за преходи в същинската част
II ФАЗА : ОТВАРЯНЕ
Продължава 5-8 минути и говори предимно клиентът. Тук той затвърждава или отхвърля първоначалните си впечатления от терапевта, създадени по време на въвеждането. Това го ориентира дали е СИГУРНО да споделя, КОЛКО и КАК да го прави. За терапевта това е времето за задълбочаване на рапорта / АНГАЖИРАНЕТО / с клиента.
ОТВОРЕНИТЕ въпроси и изказвания - улесняват клиента да говори със свой думи за нещата, които го вълнуват и да представи своята гледна точка. Примери :
“Раскажете ми какво Ви води насам днес”
“Нека започнем с нещата, които Ви вълнувата, които Ви вълнуват напоследък”
“Защо не ми кажете нещо за грижите Ви в последните седмици”
“Кои са нещата, с които трябва да се справяте напоследък?”
Друга важна цел, която преследва отварянето е ориентиране на терапевта в споменатите четири области.
1. ОЧАКВАНИЯТА И СЪЗДАВАНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ НА КЛИЕНТА
Част от най-обичайните съзнавани потребности на клиента са:
-някой да го изслуша какво говори
-някой да му потвърди, че е нормален
-някой да му потвърди, че не е нормален
-някой да му каже “какво става с него”
-някой да му даде лекарство и др.
Често пъти терапевтът долавя, че мотивацията на пациента е по-скоро манипулирана, отколкото действителна нужда от помощ:
да накара близките му да престанат “да го тормозят”
да представи бележка пред властите, че е “разстроен”
да бъде приет в болница, за да разреши друг проблем
консултантът да потвърди, че домашният му лекар греши и др.
2. ПСИХИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ НА КЛИЕНТА
Във фазата на отваряне терапевтът внимава за сигнали от психичното състояние на клиента, които биха наложили промяна в стратегията на самото интервю, докато по-задълбоченото изследване на психичния статус се провежда в същинската фаза на интервюто. Три са основните неща, които интересуват терапевта:
сигнали, показателни за евентуална психична диагноза и нужда за задълбочаване на изследването в тази посока
сигнали, показателни за съпротиви, които трябва да се посрещнат по подходящ начин
сигнали, показателни за нужда от радикална промяна във формата на интервюто
3. НЕСЪЗНАВАНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ НА
КЛИЕНТА И ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ТЕРАПЕВТА
Понякога е възможно гледната точка на клиента за проблемите му и тази на терапевта да са доста различни. В хода на интервюто е необходимо да се постигне споделено съгласие за проблема и начина за разрешаването му. Ето защо още в началото е добре да се пита за идеите, очакванията, опасенията и здравните убеждения на пациента, за да се доловят вероятните различия в гледищата исе започне процесът на настройване към клиента и обучението му.
От съществено значение е ориентирането в несъзнаваните потребности на клиента. Голяма част от изкуството на интервюто се крие не в анализиране на това какво клиентът споделя открито, а в долавяне на това какво не доказва, какво въобще не казва, защо не го казва и как го прави. Тези потребности се коренят в основни екзистенциални страхове и теми / да бъдеш зачетен, да упражняваш вътрешен и външен контрол, да признаят качествата ти, да се чувстваш сигурен и др./, с които клиентът борави на полусъзнавано или изцяло несъзнавано ниво и пропускът да бъдат посрещнати по подходящ начин може да породи значителни съпротиви в процеса на интервюиране.
` 4. ХАРАКТЕРЪТ НА ПРЕДСТОЯЩОТО ИНТЕРВЮ
Всяко интервю е уникално само по себе си, защото е взаимодействие между двама души, всеки от които внася в него своята индивидуалност. Комуникацията между тях определя характера на интервюто. За постигане на ДОБРО интервю трябва да се доловят белезите, които сигнализират за непродуктивен модел на комуникация. Примери за такива непродуктивни модели са : ЗАТВОРЕНОТО /затлаченото/ интервю, РАЗПИЛЯНОТО /лутащото се/ интервю и РЕПЕТИРАНОТО интервю.
Вникването в непродуктивния модел на тези интервюта изисква познаване на поведенческите характеристики на двамата участници, от чието съчетаване се получават различните типове интервюта.
При клиента се следи за:
-продължителността на изказването
- латентното време на отреагиране
- невербална комуникация
При терапевта:
- съотношение на отворените към затворените въпроси
- фокусиращите изказвания
- улесняващи маневри, емпатични изказвания
При ЗАТВОРЕНОТО интервю например, продължителността на изказванията и невербалната комуникация на пациента е ограничена /намалена/, латентното време на отреагиране е увеличено. Съотношението на отворени към затворени въпроси, които задава терапевта е намалено, както и улесняващите маневри и емпатични изказвания са по-малко, докато фокусиращите изказвания са увеличени.
Практическото справяне с тези непродуктивни комуникационни модели изисква от друга страна познаване на видовете въпроси, които задава терапевтът.
ВИДОВЕ ВЪПРОСИ
ОТВОРЕНИ
ОТВОРЕНИ 1. Какво Ви води за консултация днек? ВЪПРОСИ: 2. Какво смятате да направите, ако…?
3. Как ще реагирате, ако…?
НЕЖНИ 1. Опишете ми как точно се случи това КОМАНДИ: 2. Разскажете ми нещо за Вашето дете 3. Споделете какво мислите за …
ЗАТВОРЕНИ
ЗАТВОРЕНИ 1. Вземахте ли Валиум?
ВЪПРОСИ: 2. На коя дата постъпихте в болницата 3. Бяхте ли много самотен там?
ЗАТВОРЕНИ 1. Ще започнем с информация за …
ИЗКАЗВАНИЯ: 2. Моля, съблечете се и седнете там 3. Д-р Петрова ме уведоми за Вашия проблем.
МЕЖДИННИ
ПРИХОДНИ 1. Можете ли да ми кажете нещо за нея ВЪПРОСИ: нея?
2. Бихте ли ми описали как се чувствате? 3. Можахте ли да реагирате на …?
ВЪПРОСИ 1. Как е настроението Ви?
ЗА КАЧЕСТВО: 2. Какъв е апетита Ви?
3. Как се отрази това на съня Ви?
ПИТАНЕ: 1. Казвате, че никога не сте пушили? 2. Значи започнахте работа след 8 клас?
3. И Вие отговорихте така на майка си
ЕМПАТИЧНО 1. Изглежда доста Ви се е струпало…
ИЗКАЗВАНЕ: 2. Звучите много разтревожено.
3. Трябва да е било много трудно да
УЛЕСНЯВАЩИ 1. Продължавайте.
ИЗКАЗВАНИЯ: 2. Разбирам.
3. Ъ-хм.
III ФАЗА: СЪЩИНСКО ИНТЕРВЮ
През тази фаза терапевтът се стреми да осигури ЕСТЕСТВЕН ход на интервюто - плавни преходи между различните области и структуиране съобразено с времето. Способността за умело структуиране и водене на интервюто се обуславя от знанието КАКВИ въпроси да се задават и в КОЙ момент. Умелото интервю има характерен интеракционен стил - взаимно ангажиране на участниците, интерес при изследване на дадена тема, изчерпването й докрай, плавни преходи към останалите теми.
За по-голяма яснота приемаме условно, че интервюто съдържа следните три елемента: - ОБЛАСТИ на интервюто: - РАЗГЪВАНЕ на областите: - ПРЕХОДИ между областите.
1. ОБЛАСТИ НА ИНТЕРВЮТО
А/ СЪДЪРЖАТЕЛНИ ОБЛАСТИ
Целят събиране на фактологичен материал. Едно психиатрично интервю например може да съдържа следните сравнително обособени области - история на сегашното заболяване: - диагностични области: - възгледи на интервюирания: - минали психични заболявания: - фамилна история: - психологично развитие: - социална анамнеза и др. Всяка една от тях може да се раздели на отделни под области. Част от тях се припокриват, но в хода на интервюто разговорът обикновено се фокусира върху една определена област за даден период от време.
Б/ ПРОЦЕСНИ ОБЛАСТИ
Освен събиране на необходимата информация, терапевтът трябва да внимава за самия процес на протичане на интервюто. Ето примери за три основни процесни области:
а/ области на свободно улесняване
Способства за снемане на защитите на клиента. Той бива оставен да говори спонтанно, това което му се иска да разскаже - свободно, без насочване. Целта е осигуряване на атмосфера, в която да се чувства сигурен да споделя лични неща.
б/ области на съпротиви
Интервюиращият активно се опитва да намали специфичната съпротива. Появата й може да се обуславя от различни фактори. За успешно преминаване отново към съдържателните области тя трябва да бъде разрешена. В противен случай се накъсва плавният ход на интервюто.
В/ психодинамични области
Интервюиращият опитва да долови доколко клиентът има прозрение ( insight ) за проблемите си, как да понася интерпретацииите, как откликва на тях, т. е. Интересува се повече КАК отговаря клиентът и ЗАЩО го прави така, а не КАКВО казва. Това го ориентира доколко психотерапията е подходяща при този клиент, с какви защитни механизми борави той и каква оценка има за себе си.
Умело воденото интервю съчетава както добро структуриране /акцент върху съдържателните области/, така и добър стил на недирективното слушане /акцент върху процесните области/. Това означава терапевтът “да върви” с клиента, да следи и откликва на моментното му емоционално състояние, като същевременно фокусира и изчерпва проблемната област.
2. РАЗГЪВАНЕ НА ОБЛАСТИТЕ
Разгъването на определена съдържа телна област цели детайлно навлизането в нея и изчерпателно събиране на информация. Различни са начините да стане това: два от тях в известна степен са противоположни: РИГИДНО и ПЛАВНО.
А/ РИГИДНО структурирано интервю
Клиентът има усещането, че е подложен на “разпит” или “журналистическо интервю” - трябва да отговаря на серия от въпроси от предварителен списък, който интервюиращият трябва да изчерпи.
Б/ ПЛАВНО разгъване
Фокусира се върху определена съдържателна област, но интервюиращият вмества въпросите в естествения поток на разговора. Клиентът има усещането, че участва в РАЗГОВОР, а не че ОТГОВАРЯ на серия от въпроси.
3. ПРЕХОДИ МЕЖДУ ОБЛАСТИТЕ
При преминаване от една област в друга, различните въпроси на интервюиращия водят до различни видове ПРЕХОДИ между областите. При прехода, едно от изискванията на клиента служи за КЛЮЧОВЕ ИЗКАЗВАНЕ: то бива последвано от ПРЕХОДЕН ВЪПРОС на терапевта.
А/ спонтанен преход
Ключовото изказване на клиента спонтанно преминава към нова област. Терапевтът просто проследява тази тема и подава улесняващо изказване, което фактически е преходния въпрос - “Продължавайте”: “Какво имате предвид”, Раскажете ми малко повече за това”.
Б/ естествен преход
В ключовото изказване на клиента има факти, които лесно могат да се отнесат до друга тематична област. Преходният въпрос на терапевта засяга тази нова област. За разлика от спонтанния преход, тук терапевтът е този, който навлиза в нова област, а не пациентът. Естественият преход дава възможност за преминаване към различни тематични области. Коя точно област ще избере терапевтът зависи от преценката му за актуалното в момента. Едно от предимствата на този преход е, че дава възможност за ефикасно структуриране на интервюто, без това да се изживява като строго фокусиране от страна на пациента.
В/ преход с позоваване на предишно изказване
При него практически липсва ключово изказване от страна на интервюирания. Преходният въпрос на терапевта се позовава на реплика на клиента ат по-рано: “ В началото на интервюто споменахте, че…”: “ Преди малко ми казахте, че…” За интервюирания това означава, че е бил слушан с внимание. Друго от предимствата е, че позволява плавното връщане към недобре изчерпана област.
г/ фантомен преход
Тук няма никаква връзка между изказването на клиента и последвалия въпрос на терапевта. С други думи този преход има недостатък, че накъсва плавния поток на разговора. Поради това той се ползва рядко, но в някой случой е полезен - за фокусиране на “разпиляното” интервю, когато по-меките способи за фокусиране не са имали ефект. Помага и за преодоляване на съпротивите при “репетираното” интервю.
IV фаза: ЗАТВАРЯНЕ
Тази фаза може да се разгледа като огледална на фазата на отваряне. С приближаването към края на интервюто у клиента се поражда напрежение, свързано с началните опасения, страхове, идей и очаквания, с които е встъпил в интервюто. Най-същественият въпрос е:” Какво постигнахме?”, или “Успяхме ли ?, или “струваше ли си ?” Зад този въпрос се крие нуждата на клиента за излизане от интервюто с по-голяма яснота за себе си и обсъди с терапевта редица въпроси като: - може ли да ми се помогне?: - ще се подобря ли?: - какви са възможностите ми за лечение?: - луд ли съм?: - казах ли всичко, което трябваше, за да ми помогнат?: - бях ли разбран?: - ще се срещна ли отново с този терапевт? Ако терапевтът отговори успешно на тези незададени въпроси той ще е изпълнил основната цел на тази фаза - да мотивира клиента да дойде пак и да спазва дадените от терапевта предписания.
Едно важно правило от което трябва да се ръководим е : фазата на приключване изисква време! В този момент, когато се осигурява по-нататъшното съгласие с препоръките на терапевта, клиентът не бива да се чувства “под преса”, а да усети истинска загриженост, зачитане, съобразяване с мнението му, вникване в проблемите му и желание да му се помогне.
V фаза: ПРИКЛЮЧВАНЕ
Последна фаза - целта е излизане от режим на интервю и преминаване към обичаен социален контакт. Маркира се отчетливо с жест и изказване за довиждане. Всяко приключване играе ролята на една малка загуба на пациента. Терапевтът трябва да е чувствителен към възможните реакции на тази загуба /напр: зависимост - трудности с разделянето, очакване на последна реплика на одобрение от страна на терапевта или : отричане - внезапно охладняване от страна на пациента, прибързано сбогуване/ и да ги посреща с разбиране.
